Как този несъмнен постулат на нискоенергийната къща се отразява на структурата и подреждането на помещенията в едно жилище?

Преди всичко, като разполагаме най-обитаваните помещения откъм юг – там получаваме максималния топлинен комфорт. Това са салонът за дневно пребиваване с функциите на дневна и трапезария, чардакът с функциите на отворена дневна и/или трапезария, детските стаи, които на практика са детски помещения за целодневно пребиваване. Спалните с основно време на ползване през нощта е уместно да бъдат разполагани на изток, допуска се и на север, макар хигиенизиращата роля на слънчевите лъчи да е за предпочитане. Останалите помещения – бани, килери, стълбище – се разполагат с оглед оптималното им функционално предназначение без оглед на ориентацията. Кухнята има подчиненото предназначение да обслужва салона и чардака и нейната ориентация също е в зависимост най-вече от своята функция. Кабинетът, или станалият все по-популярен хоум-офис, или изобщо работното място (или хоби-стаята) в къщата имат почти задължителната ориентация на север с оглед оптималното осветление за работа.

Какво научихме от Традицията и какво вградихме от съвременното разбиране за организма на къщата?

Преди всичко – вътрешният порядък, логиката на свързаност на отделните помещения нямат големи разлики в миналото и днес, а може би и в бъдеще.

Влизането, входът в къщата. В традиционната от векове българска къща, както и в класическата европейска традиция, влизането в жилището, подходът, ако щете - церемониалният вход, са в композиционна свързаност преди всичко с двора. Дворът е твоят „двОрец“, дворът е входа в твоето жилище, дворът е представителното, тържественото, уважаващо човека и неговите гости пространство. Тази несъмнена свързаност със собствения двор, в който къщата е венецът на композицията (а обитаването на двора е хармонична част от живота на хората), днес изисква преоткриване и акцентиране.

Наложилата се предимно от германската рационалност тенденция - да се влиза в жилището през тясно „антре“ или коридор, както и някои функционални удобства като „ветробран“ и преходен дрешник - по наше убеждение не издържа теста по функционалност и естетика пред алтернативата да влезеш не като прислуга, а като господар в своето жилище в светло и представително помещение, дискретно скрило неизбежните функционални константи като складове за дрехи и тоалетно помещение.          

Складовете на жилището. Непроменени с времето константи на комфорта, складовите помещения съпътстват хората, независимо от различните условия на живот във времето. Килерите, дрешниците, вградените гардероби не просто събират вещите, а спомагат за добрата организация и подреденост, разтоварват пространството и дори визуално внушават простор в освободената от вещи среда на жилището. Опитът ни от около двеста индивидуални къщи, проектирани и построени от нашето студио, показва един и същи резултат – едно оптимално функциониращо жилище изисква три основни задължителни склада: един около входа за външни дрехи и обувки, ски, спортни уреди и дори велосипеди; втори, свързан с кухнята за хранителни припаси, консумативи, кухненски уреди и покъщнина; трети - склад с общодомакинско предназначение, побиращ увеличаващия се брой устройства за бита като прахо- и водосмукачки, парочистачки, водоструйни апарати, инструменти и консумативи за поддръжка на жилището, за хоби-дейности и др. Спалните от своя страна изискват собствени складови пространства, като опитът и добре развитата българска Традиция сочат, че оптимално решение са вградените гардероби, а в композицията на родителската спалня вече се налага и собственият дрешник - понякога с маса за гладене, с работна маса за шевна машина и т.н. Забележителното е, че тези, станали задължителни елементи на едно жилище, имат малко общо с големината му – и малкото, и голямото жилище имат нужда от добра организация, следователно от складови пространства.

Покривът. Традиционният български покрив недвусмислено е нископрофилният четирискатен покрив. Опитът с широко-разпространения от последните 80 години двускатен покрив може да бъде оценен като негативен. Наложеният от тоталитарните власти чужд (или наричан още - „вилообразен“) на традицията ни двускатен покрив с главна фасада откъм фронтона довеждат до естетическа катастрофа в цели селища. Този покрив беше едно грубо вмешателство в тъканта на хилядолетната българска култура, вмешателство от което тя има да оздравява дълго. В същото време, добре оформеният четирискатен покрив с интегрирана в него широка българска стряха, не само триумфира естетически, но и представлява класически завършващ композиционен елемент носещ чисто човешко внушение за защитеност и уют. Технологично-икономически, но и топлотехнически, четирискатният покрив доказва своите предимства на естествен завършек на сградата. Композициите с четирискатни покриви внасят хармония и внушават спокойствие в унисон с пейзажа.

Балконът. Като място за външно пребиваване с визуална връзка с двора несъмнено има място в композицията на къщата, макар да има спор – нужен ли е балкон при наличието на двор. В някои по-икономични решения балконът се замества от балконска врата-витрина тип „френски прозорец“ с парапет, и когато витрината е отворена, стаята се доближава по своето усещане до пребиваване на балкон.

В многофамилните жилища, в т.нар.“блокове“ или „кооперации“, балконът наистина е призван да замества къщния двор, като това заместване очевидно се нуждае от цялостна преоценка. Малките и тесни балкони в разпространената практика у нас се ползват не за обитаване, а като складови помещения и като място за сушене на дрехи, често пъти и остъклени за постигане на по-приемлив топлинен комфорт. Опитите да се пренесат видените в Гърция обширни балкони/чардаци с размерите на стая и с характер на външна дневна-трапезария, срещат съпротивата на дребнавия рационализъм – заплатено е за площ, която е неизползваема в студено време, а то е близо 50% от годишното време в България.

Тук предлагаме иновативното, съвсем логично решение – създаване на ново пространство в жилището, способно динамично да се променя заедно с промените на времето, дори в рамките на минути. Нов композиционен елемент на градското многоетажно обитаване в колективен дом, съчетаващ функциите на входно преддверие, трапезария-салон-дневна, със задължителна функционална връзка с кухнята. Широко остъклено със сгъваща се витрина, която позволява в хубаво време да бъде събрана в единия край и от това помещението да се превърне в обширен балкон-двор с озеленяване и ефирен парапет отвън. Обитаване като на двор, сред зелено обкръжение и спокойна среда. В лошо време с един жест затваряме витрината и помещението става вътрешно, затворено и защитено като зимна градина, но със запазена функционалност без никакво разместване на мебели. Това помещение, наричаме го със старинната българска дума „ПОТОН“ представлява свързващо, преходно пространство между „вътре“ и „вън“, „свое“ и „чуждо“, точно както потонът или чардакът са били преход между тези понятия, но и организиращ композиционен елемент, около който гравитират всички останали помещения. Подобно решение намираме в по-зрелите, късни образци на родопската традиционна архитектура, където потонът е вече затворено помещение, композиционно владеещо организиращото място в симфонията на къщата. По-горе описаното предложение за остъклен/отварящ се потон, по наше мнение е убедителен отговор на необходимостта от по-пълна хармония на човека с Природата.

Дворът. Дворът на къщата според устойчивата българска културна Традиция представлява хармонична част от живота на хората, обитаващи тази „открита стая“ на своето жилище, а дейностите по градината, поддръжката на зеленината са сами по себе си физическа и интелектуална активност с несъмнено здравословен ефект за тялото и за психиката.

Дворът изисква иновации, изисква преоткриване и създаване на добри примери за нашата неотменна цел - Хармонията между Човека и неговата среда на обитаване.

                                                                                                             Веселин Недялков, архитект, 2025г